12 июл. 2012 г., 09:53

Не тъгувай, море

605 0 2

Не тъгувай, море

 

Не тъгувай, море, аз идвам,

косите ми развети ще докоснат вълни.

По пясъка щастлива ще тичам,

бяла пяна ще взема в ръце.

 

Не тъгувай, море, пак съм при тебе,

с шепот оранжев ти шепна сега.

С пурпурни устни брега ти целувам,

с щастливи ръце прегръщам света.

 

Вървя по брега озарена,

тихо си пея за теб.

Докъде ли достигаш

ти, мое море, от тук?

 

Дъха ти на глътки поемам,

пия жадна чувства сега.

Обичай ме, море, както и аз тебе,

с мен си, зная, ти ме разбра.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви Минка.До края на седмицата ще пиша само за морето.Една тема която обичам много.Надявам се и другите да Ви харесат-успех и на Вас!
  • Не тъгувай море!
    Прекрасна творба!
    Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....