14 нояб. 2016 г., 00:06

Неугасваща любов

1K 0 0

Стоя и в нищото гледам,

вниманието ми нищо не привлича,

и само ти изникваш в мислите ми.

Само очите ми подсказват, че за тебе мисля пак

снимките отварям и мъката ме сразява. 

Дълбока рана се отваря в моето сърце,

 рана от години, която не може да зарасне.

Оттогава се страхувам в друга да се влюбя,

болка втора аз да не изпитам.

И с тебе на сърце живея, но каквото и да се случи

до края на живота ми любов в сърцето ми за теб ще има.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...