14.11.2016 г., 0:06

Неугасваща любов

1K 0 0

Стоя и в нищото гледам,

вниманието ми нищо не привлича,

и само ти изникваш в мислите ми.

Само очите ми подсказват, че за тебе мисля пак

снимките отварям и мъката ме сразява. 

Дълбока рана се отваря в моето сърце,

 рана от години, която не може да зарасне.

Оттогава се страхувам в друга да се влюбя,

болка втора аз да не изпитам.

И с тебе на сърце живея, но каквото и да се случи

до края на живота ми любов в сърцето ми за теб ще има.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...