Не умирай
Не умирай
Аз трябва да спра – веднага, сега!
А горят ме жадни огньове – пищят за вода.
И отрова тъй много, чака изпиване – а няма кога!
И всичко това преди отиване – там под дъга?!
Аз трябва да тръгвам – веднага, сега!
А Любовта ми не знае – спи в светостта.
Сянка на сън съм – така е (дори старостта).
А Любовта ми си трае – къде ще осъмне пък тя?
Аз трябва да бягам – веднага, сега!
А нямам за бяг аз крака – дъх не остана,
совалката няма – щура прелита сред стана...
Дали пък не мога Сън да остана – в нега?!
А трябва да тръгвам, не утре – сега!
Не умирай, Любов – с последния дъх ще те хвана,
и не питай след мене – къде съм сега?
Р. Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
