12 мар. 2008 г., 14:02

Не успях да надбягам стрелките...

881 0 11

Не можах докрай да разперя ръцете си...

Бях слабост в плен монотонна.

Не можах докрай да разгримирам лицето си...

Изобщо не приличам на икона.

 

Не успях до дъх да целувам усмивката ти...

Бях с напукани устни - от жажда.

А как исках аз да лежа в завивките ти...

Но Съдбата на такива не угажда.

 

Не признах, че съм обреченост, наречена

на името на щастие в огледало.

На обратно любовта ми е насечена.

Тя чувствата в часовника бе спряла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...