Не успях да надбягам стрелките...
Не можах докрай да разперя ръцете си...
Бях слабост в плен монотонна.
Не можах докрай да разгримирам лицето си...
Изобщо не приличам на икона.
Не успях до дъх да целувам усмивката ти...
Бях с напукани устни - от жажда.
А как исках аз да лежа в завивките ти...
Но Съдбата на такива не угажда.
Не признах, че съм обреченост, наречена
на името на щастие в огледало.
На обратно любовта ми е насечена.
Тя чувствата в часовника бе спряла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
