doreto66 (Дора Павлова)
161 8780
27 сент. 2009 г., 21:37

***(не-утопия) 

  Поэзия
1378 0 22

 

 

Сънува Градът. Беше с младо лице…
с щурци във косите и шарена риза,
влюбен, обичан, възбуден и див…
… Пътя на стоп хванал в зъби 
… в бири преди да удави (и éкстази)
митичния Изгрев, свойта сянка… и Музиката…

Сънува Градът. Под безглави мъгли.
И се свива - в тротоари овързан... и хора. 
Върти очи - в жълто примигващи - 
анемични, блудкаво-безпомощни,
оваляни в сдъвкан юлски залез - 
притоплена вечеря с остатъци от облак. 
Прихълцва лакомо Градът.
Киселините си изплюва
по настръхналите порти,
по бронхитните комини
и по всичкото,
стоварило се в кривогледите прозорци: 
изметната бутафорност, 

луда

и скърцаща - 
изпод тонове язви и пръсти…

Сънува Градът:
… ръб от млад вятър 
… лицето си 
... пътя 
… и се свива съвсем, и се срива
под безчет и безчет гнили стъпки…
Своите си. Мръсни. И мъртви.

 

 

 

 

© Дора Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Просто ми се искаше да знаеш, че новият ти изказ ме пленява даже повече, че не съм ти пропускала текст и че тъкмо този....... много, много ме връща в символизма, по един приятен и красив начин..

    харесва ми накъде те води Хитрият дух :}

    пуп
  • Всички го усещаме това.
    Ти можеш да го опишеш!!!
  • Сънува Градът. Под безглави мъгли.
    И се свива, в тротоари овързан... и хора.

    !!!!Дами и господа!Дора Павлова!! !!!!!
  • Този град -като всички нещастници
    по света се тормози на сън...
    Вълчи вой в светофарно мълчание
    и парче от луна ръфа тъмното...

    Абсолютна си!
  • Много силно!Аплодисменти!
  • Благодаря за отзивчивостта Дора Павлова.Поздрав за модерния стих,
    който харесвам и за града,когото много обичам.Wali./Виолета Томова/
  • Мина пред очите ми твоя стих... рисуваш, До'!
  • ...обърни го с главата надолу... ако не можеш, направи челна стойка и... ще стане- утопия...
  • Различна си. Но в хубавия смисъл. Страхотна...
  • Полудял е от страсти и болести
    този град, в който никой не диша.
    В който въздухът даже се моли
    да не бъде убиван излишно.
    Уродливите маски на хората
    се кривят във безумни гримаси,
    а любовните мъки и болките
    се лекуват по мръсните маси.
    В неподвижните, хъхрещи смъртници
    се събират мечтите и разумът
    и се хили озъбено слънцето
    над фалшиви светци и измамници.


    Благодаря Ти!
  • Какво правиш бе, каке??? М?
    Е, ще си отговоря сама: раз-би-ваш!!!
    Цунк* ти!
  • Много ми харесва, мама... Браво!!!
  • Чудо си ти!
    Гуш Дорето!
  • Е това е изненада! Много е различно и не го очаквах, но въпреки това ми хареса.
    ...До-Ре
    Защо пък не
  • Ех, Доре...
  • !!!
  • Толкова силно въздействащо!
  • Какви метафори, каква красота!
    Прекрасен стих! Ще се връщам тук..
    Поздрави!
  • Насълзи ме!
    Толкова тъга.

  • Какво ти е , До-ре?
    Много си минорна...
    така не бива, ми-ла,
    ти имаш мого си-ла
    и то в мажори,
    все левенти-ухажори,
    да изпееш песен
    та твоят град да е чудесен!

    А аз видях, че си тук,
    но това ми стига и ме топли,
    радвам се, че не е друг,
    макар че е утопия.

    Лека нощ! Навън е Кралица Есен, както казва един мой млад приятел!

  • Толкова много е нагнетено гротесковото звечене на живота ни, че ако този стих беше част от понятието "революционна ситуация" - революцията би избухнала! Много силно! Поздравления!
  • Красота!
    Щастлива съм,че те познавам!
Предложения
: ??:??