***(не-утопия)
Сънува Градът. Беше с младо лице…
с щурци във косите и шарена риза,
влюбен, обичан, възбуден и див…
… Пътя на стоп хванал в зъби
… в бири преди да удави (и éкстази)
митичния Изгрев, свойта сянка… и Музиката…
Сънува Градът. Под безглави мъгли.
И се свива - в тротоари овързан... и хора.
Върти очи - в жълто примигващи -
анемични, блудкаво-безпомощни,
оваляни в сдъвкан юлски залез -
притоплена вечеря с остатъци от облак.
Прихълцва лакомо Градът.
Киселините си изплюва
по настръхналите порти,
по бронхитните комини
и по всичкото,
стоварило се в кривогледите прозорци:
изметната бутафорност,
луда
и скърцаща -
изпод тонове язви и пръсти…
Сънува Градът:
… ръб от млад вятър
… лицето си
... пътя
… и се свива съвсем, и се срива
под безчет и безчет гнили стъпки…
Своите си. Мръсни. И мъртви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
