***
Не виждаш ли, сърце, че вън е тъмно,
не виждаш ли, че няма никой с мен.
Защо ли все така държиш ме будна
и след като залезе този ден.
Не чуваш ли, сърце, навън е тихо –
звездите спят в небесен кош.
Защо не ме оставиш да сънувам,
не чуваш ли – удари полунощ.
Защо ме уморяваш с тежки мисли,
че някой скитник вън будува сам,
че нечия душа в снега замръзва, ...