12.09.2006 г., 0:40 ч.

Не виждаш ли, сърце... 

  Поезия
937 0 6

                           ***                                    

 

Не виждаш ли, сърце, че вън е тъмно,

не виждаш ли, че няма никой с мен.

Защо ли все така държиш ме будна

и след като залезе този ден.

 

Не чуваш ли, сърце, навън е тихо –

звездите спят в небесен кош.

Защо не ме оставиш да сънувам,

не чуваш ли – удари полунощ.

 

Защо ме уморяваш с тежки мисли,

че някой скитник вън будува сам,

че нечия душа в снега замръзва,

и че ме вика този някой там.

 

Добре, сърце, не искам да те моля.

Отивам да го търся във нощта.

Излизам в мрака вън по твоя воля,

един самотен скитник да спася.

 

    

                                             20.12.2003 г.

© Василена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??