Не виждаш ли, сърце...
***
Не виждаш ли, сърце, че вън е тъмно,
не виждаш ли, че няма никой с мен.
Защо ли все така държиш ме будна
и след като залезе този ден.
Не чуваш ли, сърце, навън е тихо –
звездите спят в небесен кош.
Защо не ме оставиш да сънувам,
не чуваш ли – удари полунощ.
Защо ме уморяваш с тежки мисли,
че някой скитник вън будува сам,
че нечия душа в снега замръзва,
и че ме вика този някой там.
Добре, сърце, не искам да те моля.
Отивам да го търся във нощта.
Излизам в мрака вън по твоя воля,
един самотен скитник да спася.
20.12.2003 г.
© Василена All rights reserved.
