Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.

Поне не към момента, в който ни се е случило.

Едва след време можеш да заявиш предпазливо,

че вече разбираш защо не се е получило.

Не всичко, което пристига, при нас ще остане.

Съдба или просто порядък е - всичко тече.

Понякога просто те бута по нов път да хванеш,

а после си тръгва - и ти продължаваш напред.

Не е обещано присъствие всичко явило се

във дните ни сиви, и всяло в тях цвят или смут.

Да те измести и крачка встрани някой път стига,

а там се разстила животът - различен, объркан и луд.

Вярно, че не всеки край е щастливо явление;

не всяко начало пристига с дъх на надежда.

Просто така е - без болка и напрежение…

понякога нямаме шанс за реален напредък.