Не всичко писано от мен е талантливо,
но всичко е написано с любов...
Възпял съм грозно, тъжно и красиво,
но все съм търсил начин нов!
Аз исках винаги да бъда искрен,
не съм се кичил със лъжи!
Живота, който съм така описал,
на свойто място винаги тежи!
Аз просто съм кълбо от живи нерви
и винаги съм викал с пълен глас!
Не съм стоял в кутиите консервни
и никога не съм оставал "пас"!
За някои изглеждам патетичен...
Без чувства можеш ли да си поет?!
О, бил съм винаги аз българин типичен
и съм държал да сядам най-отпред!
21.11.2012 г. София
© Христо Славов Все права защищены
Нц, твърдо ние
Но и туй онуй трябва още
Личи, че си искрен.