Не всяка обич ще е вечна,
не всяка болка е тъга,
не всяка смърт е тъй човечна,
докоснала се в моята ръка.
Не всеки допир е коприна,
не всеки удар е суров,
не всяка вещица заклина,
не всеки първи е готов!
Не винаги мечтата е реалност.
Не винаги избягва тя скръбта,
защото в синкавата си баналност
разкъсва идеали през плътта.
© Любослав Костов Все права защищены