4 дек. 2007 г., 18:01
Не вярвах, знаеш ли!
Не вярвах, знаеш ли!?
Не вярвах!
Дойде като причистване
и като изповед си тръгнаха
от мен съмненията будни.
На живота ми решетките събори
с устни топли, с обич ме обори.
Душата ми погали!
Очите ми отвори!
И как до лудост да отричам
и как да спра да те обичам
Сърцето ми е цяло... Свобода!
В мислите си пак към теб летя.
© Радка Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
свежо
-
Браво, Радка.
Струи щастие и обич...
Прекрасен стих. С много обич. -
Благодаря Пепи , не винаги е така , но все още вярвам , че това е вярната посока !
-
Поздравявам те за лекотата,с която летиш
-
Прекрасно е!!!
-
Ще се случи когато най-малко очакваш, пожелавам ти го от сърце !Поздрави !
-
Много красивичко!Искам и аз пак да повярвам
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и спомените почват да надничат
за да ...или да отричат..."