raccing (Радка Иванова)
2 153

Dec 4, 2007, 6:01 PM

Не вярвах, знаеш ли!

Poetry

815 0 8

Не вярвах, знаеш ли!?

Не вярвах!

Дойде като причистване

и като изповед си тръгнаха

от мен съмненията будни.

На живота ми решетките събори

с устни топли, с обич ме обори.

Душата ми погали!

Очите ми отвори!

И как до лудост да отричам

и как да спра да те обичам

Сърцето ми е цяло... Свобода!

В мислите си пак към теб летя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Paur (Симеон Дончев)

"...мечтите от умора коленичат
и спомените почват да надничат
за да ...или да отричат..."

2007-12-06T08:03:29+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

свежо

2007-12-04T20:05:12+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво, Радка.
Струи щастие и обич...
Прекрасен стих. С много обич.

2007-12-04T18:58:19+02:00
raccing (Радка Иванова)

Благодаря Пепи , не винаги е така , но все още вярвам , че това е вярната посока !

2007-12-04T18:35:09+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Поздравявам те за лекотата,с която летиш

2007-12-04T18:23:26+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0