не вярвам в предсказания
за романтични срещи и любови?
Щом приказките за принцеси са измислени,
пък принцовете се изгубиха от липси.
А тиквата, като луната жълта,
изгни на двора да ме чака.
Не се превърна в златната каляска,
врабчетата я накълваха за вечеря.
Дантелената ми премяна синя,
която изтъках с най-нежен зов,
за мишките във скрина е постеля,
а исках да я нося със любов...
Букетът ми във вазата изсъхна.
Събирах цветовете преди залез,
ала венци не сплита самотата,
а връзва на гръдтта сълзи във наниз.
Не вярвам в предсказания за срещи,
а само във това - кое било е...
Не ми гадай за утрешни надежни!
Кажи ми само, била ли съм в съня му...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены