7 февр. 2008 г., 15:09

не вярвам в предсказания

991 0 22
Защо да вярвам в предсказания
за романтични срещи и любови?
Щом приказките за принцеси са измислени,
пък принцовете се изгубиха от липси.
А тиквата, като луната жълта,
изгни на двора да ме чака.
Не се превърна в златната каляска,
врабчетата я накълваха за вечеря.
Дантелената ми премяна синя,
която изтъках с най-нежен зов,
за мишките във скрина е постеля,
а исках да я нося със любов...
Букетът ми във вазата изсъхна.
Събирах цветовете преди залез,
ала венци не сплита самотата,
а връзва на гръдтта сълзи във наниз.
Не вярвам в предсказания за срещи,
а само във това - кое било е...
Не ми гадай за утрешни надежни!
Кажи ми само, била ли съм в съня му...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...