29 июн. 2012 г., 09:54

Не знаех 

  Поэзия » Любовная
842 0 12

Ще бъда нощ. Беззъба и проклета.
С олющена луна и със звезди,
забити като гвоздеи в небето.
А долу в тъмното реката ще кърви
и като вени ще се стичат бреговете,
попили непокорния ми мрак.
Очите ми проляха цветовете -
до бледо сиво ги изплаках чак.
Не те очаквах. Но ме пожела
до дъното на всяка моя тайна
и ме съблече от тъмата. И изгрях.

Не знаех, че съм толкова сияйна.

 

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??