Не знаех...
2.3K
0
37
Ти може би си същият... Такъв,
какъвто те запомниха очите ми.
Със мирис на история... и дъжд.
Единственият, вкусил от сълзите ми.
От устните ти капеше - любов.
Усмихваше се, свъсил леко вежди.
“Обичам те” - прошепваше, досущ
приличащ ми на болка за отглеждане.
Тогава се изгубих в теб... нали?
(Самият Дявол не е тъй измамен.)
Не знаех, че така ще закрещи -
мастилото, когато те прежаля.
В очите ми надбягват се луни,
преди дъхът ми бавно да застине.
Притискам те отляво... Tи мълчи.
Убивам те със думи... за да мине.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
