Не знаех...
2.3K
0
37
Ти може би си същият... Такъв,
какъвто те запомниха очите ми.
Със мирис на история... и дъжд.
Единственият, вкусил от сълзите ми.
От устните ти капеше - любов.
Усмихваше се, свъсил леко вежди.
“Обичам те” - прошепваше, досущ
приличащ ми на болка за отглеждане.
Тогава се изгубих в теб... нали?
(Самият Дявол не е тъй измамен.)
Не знаех, че така ще закрещи -
мастилото, когато те прежаля.
В очите ми надбягват се луни,
преди дъхът ми бавно да застине.
Притискам те отляво... Tи мълчи.
Убивам те със думи... за да мине.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
