Не знаеш ли?
Не знаеш ли?
Звездите се усмихват,
когато ме целуваш в полумрака.
В очакване на този миг притихват
и става все по-ярка всяка...
Те всяка нощ в небето засияват
и тихо си говорят със щурците,
за двама млади дето се прощават
със пламенна целувка под звездите.
И с всяка нощ са по-нетърпеливи
от нежната ни обич да попият.
Изпращат ни светулките игриви
със ярка светлина да ни покрият,
че да не може да ни крие здрача
от погледите ярки на небето,
за да тъгуват с мен, когато плача
и да ликуват, щом щастливо е сърцето...
Не знаеше ли?
Виж, че се усмихват -
така че ме целувай в полумрака,
че устните в очакване притихват
и цялата вселена вече чака...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
