Не знаеш ли?
Не знаеш ли?
Звездите се усмихват,
когато ме целуваш в полумрака.
В очакване на този миг притихват
и става все по-ярка всяка...
Те всяка нощ в небето засияват
и тихо си говорят със щурците,
за двама млади дето се прощават
със пламенна целувка под звездите.
И с всяка нощ са по-нетърпеливи
от нежната ни обич да попият.
Изпращат ни светулките игриви
със ярка светлина да ни покрият,
че да не може да ни крие здрача
от погледите ярки на небето,
за да тъгуват с мен, когато плача
и да ликуват, щом щастливо е сърцето...
Не знаеше ли?
Виж, че се усмихват -
така че ме целувай в полумрака,
че устните в очакване притихват
и цялата вселена вече чака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
