10 июл. 2010 г., 15:35

Не знам

946 0 7


Дори как да започна въобще не знам,
но искам всичко от себе си да дам!
Всеки ред е оставил в мен ярки белези,
знам, защото ги намирам вътре в себе си!

Време ли е да тръгна по своя път
и кой е моят, ако се пресече с друг?!
Следващият може да е по-красив
и да не остави деня ми просто сив!

Чувствам се все по-неспокоен
и от живота свой недоволен!
Време е да хвана нещата в ръце
и да усещам нещата със сърце! 

Понякога искам да извикам за вашата помощ,
но, когато го правя, не усещате моята немощ!
Вече всеки гледа само своите проблеми,
независимо дали са малки или са големи!

Дори не знаех как въобще да започна,
как да ви покажа моята душа порочна!
Дори не знам как въобще ще реагирате,
дали ще ме обичате или ще ме презирате!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не разбрах какво ми казва, но разбрах какво ми казва Криста... И според мен положителни коментари получават само тези с любовната лирика или тези който се мазнят на редакторите защото нямат свой изграден стил. Не казвам че аз имам но поне гледам да съм себе си без да взимам чуждо !!! И това че вие не го харесвате не означава че аз също няма да го !!! За мен то също си е толкова важно колкото и всички останали !!!
  • Разбра ли какво ти каза vedrina (Марина Стоянова)?
  • Mytag, негативните оценки най-вероятно се падат на инакомислещите. Т.е.. тези, които се поставят извън канонизираната лирика, проза и т.н.и не редят само слова за величието на романтичната любов... може би.
  • Смях се - изключително е!!!
  • За кое съм си виновен ? Обосновете се не искам да ви вадя думите !

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...