10.07.2010 г., 15:35

Не знам

944 0 7


Дори как да започна въобще не знам,
но искам всичко от себе си да дам!
Всеки ред е оставил в мен ярки белези,
знам, защото ги намирам вътре в себе си!

Време ли е да тръгна по своя път
и кой е моят, ако се пресече с друг?!
Следващият може да е по-красив
и да не остави деня ми просто сив!

Чувствам се все по-неспокоен
и от живота свой недоволен!
Време е да хвана нещата в ръце
и да усещам нещата със сърце! 

Понякога искам да извикам за вашата помощ,
но, когато го правя, не усещате моята немощ!
Вече всеки гледа само своите проблеми,
независимо дали са малки или са големи!

Дори не знаех как въобще да започна,
как да ви покажа моята душа порочна!
Дори не знам как въобще ще реагирате,
дали ще ме обичате или ще ме презирате!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не разбрах какво ми казва, но разбрах какво ми казва Криста... И според мен положителни коментари получават само тези с любовната лирика или тези който се мазнят на редакторите защото нямат свой изграден стил. Не казвам че аз имам но поне гледам да съм себе си без да взимам чуждо !!! И това че вие не го харесвате не означава че аз също няма да го !!! За мен то също си е толкова важно колкото и всички останали !!!
  • Разбра ли какво ти каза vedrina (Марина Стоянова)?
  • Mytag, негативните оценки най-вероятно се падат на инакомислещите. Т.е.. тези, които се поставят извън канонизираната лирика, проза и т.н.и не редят само слова за величието на романтичната любов... може би.
  • Смях се - изключително е!!!
  • За кое съм си виновен ? Обосновете се не искам да ви вадя думите !

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...