10.07.2010 г., 15:35

Не знам

949 0 7


Дори как да започна въобще не знам,
но искам всичко от себе си да дам!
Всеки ред е оставил в мен ярки белези,
знам, защото ги намирам вътре в себе си!

Време ли е да тръгна по своя път
и кой е моят, ако се пресече с друг?!
Следващият може да е по-красив
и да не остави деня ми просто сив!

Чувствам се все по-неспокоен
и от живота свой недоволен!
Време е да хвана нещата в ръце
и да усещам нещата със сърце! 

Понякога искам да извикам за вашата помощ,
но, когато го правя, не усещате моята немощ!
Вече всеки гледа само своите проблеми,
независимо дали са малки или са големи!

Дори не знаех как въобще да започна,
как да ви покажа моята душа порочна!
Дори не знам как въобще ще реагирате,
дали ще ме обичате или ще ме презирате!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не разбрах какво ми казва, но разбрах какво ми казва Криста... И според мен положителни коментари получават само тези с любовната лирика или тези който се мазнят на редакторите защото нямат свой изграден стил. Не казвам че аз имам но поне гледам да съм себе си без да взимам чуждо !!! И това че вие не го харесвате не означава че аз също няма да го !!! За мен то също си е толкова важно колкото и всички останали !!!
  • Разбра ли какво ти каза vedrina (Марина Стоянова)?
  • Mytag, негативните оценки най-вероятно се падат на инакомислещите. Т.е.. тези, които се поставят извън канонизираната лирика, проза и т.н.и не редят само слова за величието на романтичната любов... може би.
  • Смях се - изключително е!!!
  • За кое съм си виновен ? Обосновете се не искам да ви вадя думите !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....