Аз не знам как се пише за щастие,

все го пазя и крия.

Тази болка, ей тука, в средата, 

тя ще ме убие.

Не знам как се обича смело

и дали се вярва на думи,

но не съдя и по делата,

по моите чувства съдя.

Не знам как се дава внимателно

и какво е предпазливо,

толкова съм си разперила крилата,

че светът ще ме пребие.

Аз не знам как да съм мъжко момиче,

но не знам и да се предавам.

Нито мога да се преглътна,

нито да се откажа.

Аз не знам как се бори до края,

но до края съм търпелива,

колкото огньове съм запалила

толкова са ме изгорили.

Аз не знам как да съм безразлична,

нито как се предава на накрая.

Аз не знам как се обича измислено,

но и истинска обич дали има, не зная.

Зная само, че се изпепелих от вярване.

От откритост, че съм премазана.

Толкова любов имам за вземане,

че дали ще я понеса, не зная.