28.07.2012 г., 11:15

Не знам

1K 0 1

Аз не знам как се пише за щастие,

все го пазя и крия.

Тази болка, ей тука, в средата, 

тя ще ме убие.

 

Не знам как се обича смело

и дали се вярва на думи,

но не съдя и по делата,

по моите чувства съдя.

 

Не знам как се дава внимателно

и какво е предпазливо,

толкова съм си разперила крилата,

че светът ще ме пребие.

 

Аз не знам как да съм мъжко момиче,

но не знам и да се предавам.

Нито мога да се преглътна,

нито да се откажа.

 

Аз не знам как се бори до края,

но до края съм търпелива,

колкото огньове съм запалила

толкова са ме изгорили.

 

Аз не знам как да съм безразлична,

нито как се предава на накрая.

Аз не знам как се обича измислено,

но и истинска обич дали има, не зная.

 

Зная само, че се изпепелих от вярване.

От откритост, че съм премазана.

Толкова любов имам за вземане,

че дали ще я понеса, не зная.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Никол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...