10 авг. 2011 г., 23:10

Не знам кога, пък и не бързам

1.1K 0 19

(акция BG)

Не знам кога,

но все пак ще се случи!

Не бързам,

ала знам къде отивам!

Когато затупуркам

със бастуна

и кривата пътека

се изправи,

не ме изпращайте,

не стойте прави!

Сама вървях

по кривите пътеки,

но щом пред мен

се ширне

„тучна” нива,

зад синура, зад залеза,

зад края,

не ми е нужна вещата ви помощ,

за да открия портите на Рая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има текстове, които просто звънят от дистилирана 50-градусова, 100-процентна поезия. Не знам как и защо, пък и не мисля, че трябва непременно да анализирам. Просто казвам: Поезия. И се свивам на топка като блажено коте върху вълнено одеяло. Благодаря ти, Ваня, за това усещане!
  • образно, оригинално стихотворение...
    много е хубаво, Ваня...
    най-сърдечно..
  • Благодаря ти,Доче!Това с храстите и пантовката ми хареса!
  • Харесва ми стихът,а пък бастуна
    не ти отива на очите, ни на роклята.
    На теб ти ходи - принц да те целуне
    и в храстите да дирите пантофката...
  • Лили,Нели,Владо,Мария,Ани!Благодаря!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...