10 авг. 2011 г., 23:10

Не знам кога, пък и не бързам

1.1K 0 19

(акция BG)

Не знам кога,

но все пак ще се случи!

Не бързам,

ала знам къде отивам!

Когато затупуркам

със бастуна

и кривата пътека

се изправи,

не ме изпращайте,

не стойте прави!

Сама вървях

по кривите пътеки,

но щом пред мен

се ширне

„тучна” нива,

зад синура, зад залеза,

зад края,

не ми е нужна вещата ви помощ,

за да открия портите на Рая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има текстове, които просто звънят от дистилирана 50-градусова, 100-процентна поезия. Не знам как и защо, пък и не мисля, че трябва непременно да анализирам. Просто казвам: Поезия. И се свивам на топка като блажено коте върху вълнено одеяло. Благодаря ти, Ваня, за това усещане!
  • образно, оригинално стихотворение...
    много е хубаво, Ваня...
    най-сърдечно..
  • Благодаря ти,Доче!Това с храстите и пантовката ми хареса!
  • Харесва ми стихът,а пък бастуна
    не ти отива на очите, ни на роклята.
    На теб ти ходи - принц да те целуне
    и в храстите да дирите пантофката...
  • Лили,Нели,Владо,Мария,Ани!Благодаря!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...