Не знам защо
Не знам защо,
но ми става някак тъжно,
няма те
и губя се в измислена Вселена,
не знам къде си
и дали навън е опасно,
търся те
и чувството галопиращо ме подема...
Не знам защо,
но сега е някак мрачно,
викам те,
а вятърът подсвирква си весела поема,
слънцето избяга уж за кратко
и забрави за ролята си предопределена...
Не знам защо,
но и Луната се прозява страшно,
мисля те,
а тя изблъсква звезда да я заменя,
галактики се сменят безрезултатно,
мъчат се, но нощта не ги приема...
Не знам защо,
но ми става някак си студено
и облакът е даже вече скръндза
губиш се зад километрите опасно,
мигат светлинките,
а аз се мъча въздух да си поема...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
хареса ми