kleopatrasv (Светлана Тодорова)
251 571
29.01.2011 г., 20:42 ч.

Не знам защо 

  Поезия » Бели стихове
2518 0 3

 

 

Не знам защо,
но ми става някак тъжно,
няма те
и губя се в измислена Вселена,
не знам къде си
и дали навън е опасно,
търся те
и чувството галопиращо ме подема...
Не знам защо, 
но сега е някак мрачно,
викам те,
а вятърът подсвирква си весела поема,
слънцето избяга уж за кратко
и забрави за ролята си предопределена...
Не знам защо,
но и Луната се прозява страшно,
мисля те,
а тя изблъсква звезда да я заменя,
галактики се сменят безрезултатно,
мъчат се, но нощта не ги приема... 
Не знам защо,
но ми става някак си студено
и облакът е даже вече скръндза
губиш се зад километрите опасно,
мигат светлинките,
а аз се мъча въздух да си поема...

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Времето се топи - истините остават
kleopatrasv (Светлана Тодорова) kleopatrasv
Книги
Времето се топи - истините остават
8,00 лв.
  1266  1 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??