Не зная какво ме очаква в края на пътя –
може би Бог ще протегне за прегръдка ръце
да ме хване и до свойте гърди да ме скъта,
да чуя как бие огромното боже сърце.
Не зная какво ме очаква в края на пътя –
може буйна трева да покрие мойто лице,
или в космически мрак слепешком ще пристъпя,
безименна сянка, която безкрай ще снове.
Какво ме очаква в края на пътя не зная,
но вярвам – духът ми ще литне свободен и цял,
за да открие – не място, а усет е Раят
и всеки от нас като промисъл тук е живял.