22 ene 2023, 18:24
Не зная какво ме очаква в края на пътя
Не зная какво ме очаква в края на пътя –
може би Бог ще протегне за прегръдка ръце
да ме хване и до свойте гърди да ме скъта,
да чуя как бие огромното боже сърце.
Не зная какво ме очаква в края на пътя –
може буйна трева да покрие мойто лице,
или в космически мрак слепешком ще пристъпя,
безименна сянка, която безкрай ще снове.
Какво ме очаква в края на пътя не зная,
но вярвам – духът ми ще литне свободен и цял,
за да открие – не място, а усет е Раят
и всеки от нас като промисъл тук е живял.
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря, Скити!
-
Наистина не знаем какво ни очаква там... Ще извървим пътя си, а в края - на всеки според заслугите... И аз като Тонито....
Хубав стих, Нинка! -
Не бъди толкова критична към себе си, все пак сме хора - грешим, но се стремим и към усъвършенстване.
-
Как никак не се чувствам достойна за Там!!!
-
Никой не знае, но можем да помечтаем. Благодаря, Тони!
-
Ех, Нинче, и аз не знам какво ме очаква!
Хареса ми стиха!
