22.01.2023 г., 18:24

Не зная какво ме очаква в края на пътя

1.1K 2 6

Не зная какво ме очаква в края на пътя –

може би Бог ще протегне за прегръдка ръце

да ме хване и до свойте гърди да ме скъта,

да чуя как бие огромното боже сърце.

 

Не зная какво ме очаква в края на пътя –

може буйна трева да покрие мойто лице,

или в космически мрак слепешком ще пристъпя,

безименна сянка, която безкрай ще снове.

 

Какво ме очаква в края на пътя не зная,

но вярвам – духът ми ще литне свободен и цял,

за да открие – не място, а усет е Раят

и всеки от нас като промисъл тук е живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Скити!
  • Наистина не знаем какво ни очаква там... Ще извървим пътя си, а в края - на всеки според заслугите... И аз като Тонито....
    Хубав стих, Нинка!
  • Не бъди толкова критична към себе си, все пак сме хора - грешим, но се стремим и към усъвършенстване.
  • Как никак не се чувствам достойна за Там!!!
  • Никой не знае, но можем да помечтаем. Благодаря, Тони!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...