Не зная какво съм
Не зная какво съм. Частици на снопчета,
безплътна идея, вълна, или шум?
Мълчат и звездите – свидетели копчета –
деца на Небесния ум.
Със вятъра плъзгам в оста на вълната
към тихите струни на гневен Нептун,
да питам окото на сила гърбата:
какво съм – вълна или шум?
И шум ме изцежда от сънното мляко…
Потича солено-ръждивият ден.
Натискам веслата във Бързея – яко,
но няма го Цялото в мен…
Събирам частици от Трепети, Изгреви.
Добавям лъжи с аромат на парфюм.
Запълвам пространството с думите-символи,
но Смисълът? – губи се в шум.
В издигане, спускане, с проба и грешка,
вълна ме поглъща по части и цял.
Но казват, че бúло е твърде човешко
да бъдеш Вълна от Любов и Печал…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Начев Все права защищены
