Не зная какво съм

11 июл. 2015 г., 10:01

Поэзия » Философская

431 0 2

Не зная какво съм. Частици на снопчета,

безплътна идея, вълна, или шум?

Мълчат и звездите – свидетели копчета –

деца на Небесния ум.

Със вятъра плъзгам в оста на вълната

към тихите струни на гневен Нептун,

да питам окото на сила гърбата:

какво съм – вълна или шум?

И шум ме изцежда от сънното мляко…

Потича солено-ръждивият ден.

Натискам веслата във Бързея – яко,

но няма го Цялото в мен…

Събирам частици от Трепети, Изгреви.

Добавям лъжи с аромат на парфюм.

Запълвам пространството с думите-символи,

но Смисълът? – губи се в шум.

В издигане, спускане, с проба и грешка,

вълна ме поглъща по части и цял.

Но казват, че бúло е твърде човешко

да бъдеш Вълна от Любов и Печал…

Eia (Росица Танчева)

2015-09-21T20:40:07+03:00

Много ми харесва!
ivaani (Радка Горанова)

2015-07-11T19:51:41+03:00

Страхотно стихотворение, а финалът е невероятен! Описал си много добре живота ни! Едно непрестанно лутане между проба и грешка, любов и печал с всичките им нюанси! Поздравления!