16 дек. 2008 г., 12:49

небе 

  Поэзия
441 0 1
 

Небе

 

Небето ми се свива и затваря.

На слънчевата паст нахлузен е намордник.

Небето инак черно е, прегаря

като некачествен полупроводник.

 

Небето ми е мътно, мастилено, минорно.

Шепне скришом "на Елиза" и "на Лора".

Небето на земята твърда ляга кат` затворник

и си плаче, и си мърмори...

 

© Мариян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Първи куплет - що годе
    Втори - според мен - стой като залепен след първия, в първото изречение са повече думите
    двата женски образа - ако махнеш на-то какво става
    пък последното изречение - хич го няма
Предложения
: ??:??