16.12.2008 г., 12:49

небе

541 0 1
 

Небе

 

Небето ми се свива и затваря.

На слънчевата паст нахлузен е намордник.

Небето инак черно е, прегаря

като некачествен полупроводник.

 

Небето ми е мътно, мастилено, минорно.

Шепне скришом "на Елиза" и "на Лора".

Небето на земята твърда ляга кат` затворник

и си плаче, и си мърмори...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първи куплет - що годе
    Втори - според мен - стой като залепен след първия, в първото изречение са повече думите
    двата женски образа - ако махнеш на-то какво става
    пък последното изречение - хич го няма

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...