небе

Poesía

539 0 1

Небе

Небето ми се свива и затваря.

На слънчевата паст нахлузен е намордник.

Небето инак черно е, прегаря

като некачествен полупроводник.

Небето ми е мътно, мастилено, минорно.

Шепне скришом "на Елиза" и "на Лора".

Небето на земята твърда ляга кат` затворник

и си плаче, и си мърмори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vitaniya (Таня Цветанова)

Първи куплет - що годе
Втори - според мен - стой като залепен след първия, в първото изречение са повече думите
двата женски образа - ако махнеш на-то какво става
пък последното изречение - хич го няма

2008-12-16T14:58:15+02:00

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0