Небе
Небето ми се свива и затваря.
На слънчевата паст нахлузен е намордник.
Небето инак черно е, прегаря
като некачествен полупроводник.
Небето ми е мътно, мастилено, минорно.
Шепне скришом "на Елиза" и "на Лора".
Небето на земята твърда ляга кат` затворник
и си плаче, и си мърмори...
© Мариян Todos los derechos reservados
Втори - според мен - стой като залепен след първия, в първото изречение са повече думите
двата женски образа - ако махнеш на-то какво става
пък последното изречение - хич го няма