30 июн. 2012 г., 22:38

Небе

566 0 0

Небе

 

Накъдето и да се обърна, виждам

усмивката на това небе красиво.

А някъде далеч се носи

смехът на вятъра игриво.

 

Сиянието на деня,

просмукано вече от звездите,

на устните ми като звън

с песен вечер свети.

 

Свода на звездите пак поглеждам

като в потайни надежди,

а някъде наблизо чувам

как песента на птиците се срещат.

 

Нощта маскирана ме пак поглежда,

разтваря топлата си дреха.

Зная, в съня ми тя събужда

радост и добра надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...