30 июн. 2012 г., 22:38

Небе

569 0 0

Небе

 

Накъдето и да се обърна, виждам

усмивката на това небе красиво.

А някъде далеч се носи

смехът на вятъра игриво.

 

Сиянието на деня,

просмукано вече от звездите,

на устните ми като звън

с песен вечер свети.

 

Свода на звездите пак поглеждам

като в потайни надежди,

а някъде наблизо чувам

как песента на птиците се срещат.

 

Нощта маскирана ме пак поглежда,

разтваря топлата си дреха.

Зная, в съня ми тя събужда

радост и добра надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...