Небе

Накъдето и да се обърна, виждам

усмивката на това небе красиво.

А някъде далеч се носи

смехът на вятъра игриво.

Сиянието на деня,

просмукано вече от звездите,

на устните ми като звън

с песен вечер свети.

Свода на звездите пак поглеждам

като в потайни надежди,

а някъде наблизо чувам

как песента на птиците се срещат.

Нощта маскирана ме пак поглежда,

разтваря топлата си дреха.

Зная, в съня ми тя събужда

радост и добра надежда.