30 jun 2012, 22:38

Небе 

  Poesía » Del paisaje
465 0 0
Небе
Накъдето и да се обърна, виждам
усмивката на това небе красиво.
А някъде далеч се носи
смехът на вятъра игриво.
Сиянието на деня,
просмукано вече от звездите,
на устните ми като звън
с песен вечер свети.
Свода на звездите пак поглеждам
като в потайни надежди,
а някъде наблизо чувам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??