Небе
568
0
0
Небе
Накъдето и да се обърна, виждам
усмивката на това небе красиво.
А някъде далеч се носи
смехът на вятъра игриво.
Сиянието на деня,
просмукано вече от звездите,
на устните ми като звън
с песен вечер свети.
Свода на звездите пак поглеждам
като в потайни надежди,
а някъде наблизо чувам
как песента на птиците се срещат.
Нощта маскирана ме пак поглежда,
разтваря топлата си дреха.
Зная, в съня ми тя събужда
радост и добра надежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
