Любов ти нося
И тази пролет ме настигна
на неизвестен кръстопът.
Южнякът тайно ми намигна –
към тебе ми посочи път.
Сега се пълня като пита,
но не със мед и не с нектар –
прекрачвам прага ти, не питам,
любов ти нося – светъл дар.
И цвят, и плод за теб ще раждам –
в един сезон – един живот.
Ще бъда твоят първи празник.
Начало ново. Търсен брод.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
