И тази пролет ме настигна
на неизвестен кръстопът.
Южнякът тайно ми намигна –
към тебе ми посочи път.
Сега се пълня като пита,
но не със мед и не с нектар –
прекрачвам прага ти, не питам,
любов ти нося – светъл дар.
И цвят, и плод за теб ще раждам –
в един сезон – един живот.
Ще бъда твоят първи празник.
Начало ново. Търсен брод.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
