И тази пролет ме настигна
на неизвестен кръстопът.
Южнякът тайно ми намигна –
към тебе ми посочи път.
Сега се пълня като пита,
но не със мед и не с нектар –
прекрачвам прага ти, не питам,
любов ти нося – светъл дар.
И цвят, и плод за теб ще раждам –
в един сезон – един живот.
Ще бъда твоят първи празник.
Начало ново. Търсен брод.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
