Небесен хляб
"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи.
Защитават я днес украинци
и кръвта им не е камуфлажна.
Да я брани сърцато, по мъжки –
всеки войн със това е закърмен.
Някой подло света да излъже
пак успя и война ни обгърна.
Искам хляб от небета да меся,
мога щик и шинел да си сложа,
щом съм с тези, които мъже са
и не жалят за своята кожа.
Ще разчупвам небесната пита
и ще храня бащи и момчета.
Смъртоносният взрив ли връхлита,
ще ги пазя с любов от сърцето.
Те закрила от мен не очакват,
но ще бъда в окопа до края.
Аз съм майката, дето оплаква
всеки, тръгнал без време, към Рая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
