Небесен хляб
"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи.
Защитават я днес украинци
и кръвта им не е камуфлажна.
Да я брани сърцато, по мъжки –
всеки войн със това е закърмен.
Някой подло света да излъже
пак успя и война ни обгърна.
Искам хляб от небета да меся,
мога щик и шинел да си сложа,
щом съм с тези, които мъже са
и не жалят за своята кожа.
Ще разчупвам небесната пита
и ще храня бащи и момчета.
Смъртоносният взрив ли връхлита,
ще ги пазя с любов от сърцето.
Те закрила от мен не очакват,
но ще бъда в окопа до края.
Аз съм майката, дето оплаква
всеки, тръгнал без време, към Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
