21 нояб. 2017 г., 11:19  

Небесна телеграма 

  Поэзия » Другая
652 7 16

По синята хартия на небето
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...

... и облаци, които още спяха,
и вятър, който утрото преде,
контурите на дядовата стряха,
сакъзчето и вехтото перде...

... и троскота в запуснатата нива,
синджира, който нищо не държи,
пчелините – олющени и диви,
и паяка с торбичката лъжи...

И после пратих писъмцето горе,
дано и Господ-Бог да прочете
как липсват му добрите хора
и боледува празното селце.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??