По синята хартия на небето
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...
... и облаци, които още спяха,
и вятър, който утрото преде,
контурите на дядовата стряха,
сакъзчето и вехтото перде...
... и троскота в запуснатата нива,
синджира, който нищо не държи,
пчелините – олющени и диви,
и паяка с торбичката лъжи... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация