Облаци кълбести,

облаци бели –

кораби опънали бели платна.

Път неизвестен,

път незнаен поели,

вие се носите плавно

и пътувате бавно

по тази безкрайна

на длъж и на шир синева.

Къде сте тръгнали, облаци –

кораби бели

понесли пухкави

леки, ефирни редици?

Навярно вашите памукови

пазви са взели

със себе си

хиляди жадни за полет зеници?

Нечии тайни въздишки,

копнежи…

Пориви нечии на път сте повели

с мечти съкровени

и с крилати надежди…

Вие, облаци кълбести.

Вие – кораби бели.