Aug 8, 2005, 12:36 AM

НЕБЕСНИ КОРАБИ

  Poetry
1.2K 0 1

 

Облаци кълбести,

облаци бели –

кораби опънали бели платна.

Път неизвестен,

път незнаен поели,

вие се носите плавно

и пътувате бавно

по тази безкрайна

на длъж и на шир синева.

Къде сте тръгнали, облаци –

кораби бели

понесли пухкави

леки, ефирни редици?

Навярно вашите памукови

пазви са взели

със себе си

хиляди жадни за полет зеници?

Нечии тайни въздишки,

копнежи…

Пориви нечии на път сте повели

с мечти съкровени

и с крилати надежди…

Вие, облаци кълбести.

Вие – кораби бели.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизавета Дорошенко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...