18 авг. 2007 г., 21:56
Небесно
Поискала Луната Слънчо да целуне,
но в мрак безнадежден изпадна в нощта.
Невъзможно било й Слънчо да върне -
на две разделени завеки сърца..
Погледала Луната небето безкрайно
и тихо прошепналя тя на Земя:
"Ех, Земя, тъй хубава, мила, омайна
колко тайни криеш ти по света...
По тебе се скитат хора различни -
щастливи, нещастни , с прикрити лица,
на мене пък тъй ми е, знай, безразлично,
защото умирам без Слънчо сега."
Заплака Земята щом чу тези думи -
разтърси се бурно от тези слова.
"Нека достигне го черната чума
тоя дето прокле любовта!"
© Аз Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми приказката, браво!!!Поздрав, земляко!!!
-
Добре пишеш,но пиши по-дребно.Няма да не забележим таланта ти...
-
А при мен всичко излиза страхотно, всичко зависи от резолюцията на монитрите ви
Благодаря. -
Хубаво пишеш!
Добре дошъл.
(Ако намалиш шрифта, ще е по- лесно за четене)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Но си добър, безспорно е!