Небесно
Поискала Луната Слънчо да целуне,
но в мрак безнадежден изпадна в нощта.
Невъзможно било й Слънчо да върне -
на две разделени завеки сърца..
Погледала Луната небето безкрайно
и тихо прошепналя тя на Земя:
"Ех, Земя, тъй хубава, мила, омайна
колко тайни криеш ти по света...
По тебе се скитат хора различни -
щастливи, нещастни , с прикрити лица,
на мене пък тъй ми е, знай, безразлично,
защото умирам без Слънчо сега."
Заплака Земята щом чу тези думи -
разтърси се бурно от тези слова.
"Нека достигне го черната чума
тоя дето прокле любовта!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Благодаря.
