Небесно
Поискала Луната Слънчо да целуне,
но в мрак безнадежден изпадна в нощта.
Невъзможно било й Слънчо да върне -
на две разделени завеки сърца..
Погледала Луната небето безкрайно
и тихо прошепналя тя на Земя:
"Ех, Земя, тъй хубава, мила, омайна
колко тайни криеш ти по света...
По тебе се скитат хора различни -
щастливи, нещастни , с прикрити лица,
на мене пък тъй ми е, знай, безразлично,
защото умирам без Слънчо сега."
Заплака Земята щом чу тези думи -
разтърси се бурно от тези слова.
"Нека достигне го черната чума
тоя дето прокле любовта!"
© Аз All rights reserved.
Благодаря.
